Пътят е мираж II

Вървиш по пътя... В началото е объркващо, това че нищо не се случва. Като че ли, всичко си е все същото.А сенките мамят и проблясват с обещания, които не могат да изпълнят. Продължаваш да вървиш, тъпо и упорито, опитвайки се, да не се поддаваш на изкушението. Виждаш първата туфа трева. Да, изсъхнала, но е намек че натам има и друга. Продължаваш. Все напред. Вече са поляни. Сочна, зелена, жизнена трева и дори намеци за храсти. Продължаваш. И ето първото цвете. Някак ти е странно. Толкова време е минало, откакто видя последното. Все пак се приближаваш. Разглеждаш го внимателно. Докосваш го. Помирисваш го. Изглежда е истинско. Разбираш, че това, наистина е верния път...

Искривото банши

(Ако има неясноти – за справки...)

Защо искриво ли? Ми, защото искри има бол, ама огинь нема. Те, за т‘ва. Вика, крещи, ръмжи и писка от момента, в който стъпи на територията на „Ел Биро Поле“. И таз е участник в порно, ама е смес между немско и италианско – пак са космати и неориентирани, ама с вкус (неслучайно там има толкоз моделиери). Но, нейната продуцетска компания, е силно ориентирана към телефонните услуги, макар и не само - за особено непредпазливите, се предлага и среща от трети вид с баншито. Та, въпросното хайванче (бях просветен вчера за присъствието на така наречените „Хайван ресурс“) отговаря за едни големи, тенекиени и балонести неща(ГТБН), в които обикновено има некви течности. И тук, започват проблемите. Поради естествената си гласова обремененост (все пак е банши), ха си е отворила устата, ха некое ГТБН се пукне и рукне оназ ми ти течност. След това, потърпевш обикновено е БриджЛавъ и естествено околните му(все пак, никой не е предвидил нормалния телефон за предаване на такъв свръхестествен глас). Още като започне да звъни телефона, го прави някак си неестествено. Един вид и той разбира за какъв терор ще стане на въпрос, колчем непредпазливия му притежател, вземе че го вдигне (телефона, не нещо друго, че да не губим детската аудитория).
И порното започва. Реване, крещяне и силно отдаване на трудова дейност. Вярно, без вложена мисъл и знания, но с несекващ ентусиазъм. Само дето, макар че в случая обекта е женски, е по-вероятно магарето да си изпати и то лошо. Да не говорим за тоталната липса на координация. Въпросното жувотну, обикновено започва да крещи малко по-рано от самата повреда (в крайна сметка, дори и да няма такава, гласа ще свърши своята работа) и спира доста по-късно. Спирането зависи от настроението (и може би месечния цикъл) на въпросното банши. Чат пат се оказва, че реве напразно, но това е поради влошената връзка с окултното, заради орязаните антени. Все пак, първо е банши и след това жена.
Смятам, да спра до тук. Все пак, колкото и да са добри гласовите данни на едно банши(пък било то и искрящо), надали са тема за чак толкова дълга приказка. А и по-нагоре споменах, че искам да запазя детската аудитория. Т.е., бива да си замълча вече... и може би да дам думата на други, по-добри разказвачи от моя милост, които биха предали останалото по-меко.

Бойко пре(дсе)дател...или стара песен на нов глас.

Работата взе все повече да вони на социализъма(комунизъма).  

1.       Крайно двуличие на политиците – говорят едно, а след това правят съвсем друго.

2.       Удариха по личната неприкосновеност – прокараха си поправките да ни следят, практически необосновано (по презумция за неправоверност(демек, абе имаме информация, че тоя е лош))

3.       В момента се опитват да ни ударят в правото на собственост (нищо, че закона е противоконституционен, то и преди е бил)(говоря за закона за земята, ама то от там се почва).

4.       Вече започнаха да си поръчват и химни в прослава - "Нашата полиция",  колкото е по-непотребна(да се чете – по-вредна) за обществото една структура, толкова повече ще я хвалим – в случая визирам МВР(не, че и там няма нормални хора, които искат да си свършат работата, има и то много. Явно, не това е целта. Та, на кого му трябва неработеща полиция?)Не искам дори да зачепвам тема за текста на въпросното сквернословие (твърде много напомня на едни други, отпреди повече от 20 години).

Аз имам няколко въпроса:

1.       Преди бяха „Борци против фашизъма“ – сега „Борци против Мафията и Организираната престъпност“ ли ще бъдат?

2.       Ятаците, снабдители ли ще ги кръстим (а, може би отдел „Логистика“, че по-модерно)?

3.       Новите „Чавдарчета“ и „Пионерчета“, как ще ги кръстим – „Бойковчета“ и „Цветановчета“, може би?

4.       Кои ще бъдат новите врагове – САЩ, Русия или Европейския съюз, или ние ще сме врагове на всички, пък вие ще си въртите далаверите със всички?

5.       ...

Въпросите могат да продължат безкрайно. Предполагам, сванахте идеята. Докато ни занимават с проблеми на дребно и ни пробутват лайната на час по лъжичка, изтърваме голямата картина. А, тя никак не е лицеприятна. И имайки предвид, националния ни характер (коментирал съм го вече в друга статия) и тоз път ще ни го начукат, а ние с пяна на уста от пресилена радост, ще маршируваме към светлия „Капитализъм“ и ще скандираме: „Офте мофте! Офте мофте!“

Мундаринка Ужасна

Или един разказ, за това колко е несправедлив живота понякога и как удря без да пита.

Имало едно време Мундаринка. Към природната й тъпота и естествената й грозота, трябва да отбележим и гласа, като на изпосталяла и измъчена скочубра, след поредната сексуална сесия с носорог. Та, таз светла личност, също се подвизава из територията на страната Ел Биро Поле. Нейната задача, възложена й от отдел „Човешки (и не толкова човешки) ресурси“ е, да предпазва населението на страната от онождане с нечисти сили. Оттук идва и честото й мънкяне и специфичната миризма (колкото и да си добър в борбата с нечистите сили, следите остават). Походката й, на настъпан червей, роден в следствие на кръвосмешение на плужек и камила, е легендарна. Много от хората в страната, като я видят изпадат в нервна криза и често се наблюдава, желание за неограничено насилие. Дотолкова е способна да потриса, че дори и ГИБ не е защитен. При вида, звука и миризмата й, той изпада в тих потрес и мечтае... мечти, толкова кървави и ужасни, че дори Хичкок би избягал с писъци. Като изключим очевидните и недостатъци, е сравнително безопасна и безполезна. Затова, освен да се мотка из района, причинявайки нервни кризи и създавайки условия за трудови злополуки, с появяването си, като всяка жена с добър доход и много свободно време, тя се захваща с всякакви безсмислени каузи под претекста, че иска да помага на хората. Последната й акция е да убеди хората да си лягат с каски и секви други предпазители, за да избегнат колена и лакти, ако половинката им сънува кошмари.
Прекратявам писането, щото вече не ми понася и започнах да търся некой по-якичък сап, та белким я отърва по-бърже или място където да се скрия и да вия наволя в мъката си....Оказва се, че и аз не съм имунизиран, УЖАСТ!

Читанка...2

Втора част. Не е случайно. Както е казал поета – силно любим и мразим. Това се видя през последните дни.
Но, като при всеки по-сериозен спор и тук има две страни, с принципно верни твърдения. От една страна са така наречените „четящи“, от другата е бизнеса. Поради, дълго време, насажданите стереотипи, бизнеса е в ролята на лошия. Но не е така. Всъщност, бизнеса е този, който в крайна сметка осигурява възможността за появата на този тип явления. Ако няма достатъчно средства за препитание, рядко ще видите някой да се интересува от култура или изкуство. Просто манджата е по-нужна за оцеляването от културата. Това е факт, ако не ядеш ще умреш, ако не четеш, надали. От друга страна, след като напълниш тумбака, какво правиш. Просто, лягаш да преживяш ли? Може, ама това е скотски живот. Няма път напред, а само въртене на едно място. Това са го разбрали, още в древни времена – всяка велика цивилизация е оставила и велика култура. За да имаш култура е необходимо да имаш и ограмотяване, а то се постига най-лесно с четене. Затова, книгата е свещенна. Огромно количество опит, събиран с векове, на една ръка и няколко листа разстояние. А вдигайки нивото на образованост, пряко влияе в положително посока на бизнеса. Неговото ниво, също се вдига, ерго произвежда се повече, с по-малко усилия. Малко нещо, като Ин и Ян. Докато има баланс, всичко върви добре. Нарушиш ли равновесието и нещата стремглаво започват да се сгомнясват.

Въпреки, че са взаимосвързани, те са крайно противоположни, по своята същност. И оттук възникват проблемите. Не е приятно, когато си вложил пари в нещо, някой да ти отнеме възможността да си ги възвърнеш, защото го е пуснал безплатно. Не е приятно и да ти секнат напъна, да се ограмотяваш и учиш, особено когато парите не достигат. И това е разковничето. Книгата е особен продукт. Трябва да си имал достъп, за да имаш желание за още. Трябва да си чел, за да ти е харесало и за да имаш желание, след това и да плащаш за книги. Малко нещо, като наркотиците. Първо ги зарибяваш, а след това вече сами търсят и плащат. Затова, тук винаги е имало нужда от арбитър, от трета страна, която да създава и налага правила. Тази страна е държавата. Всяка държава с политика насочена в полза на собственото си население, осъзнава важността на книгата. Тя създава библиотеки и всячески ги подкрепя(били те реални или виртуални). Тази липса, се видя и пролича тези дни. Тази липса, породи дебатите и недоволството на блогърите. Това се видя и в разговора между Христо Блажев и И.Д. на „Сиела“ – Веселин Тодоров. Били са поканили и Явор Колев, но е добре, че не се е появил. Щеше да лъсне, още повече, тоталната неадекватност на държавата. В разговора пролича, че и двамата са прави. Пролича и, че държавата е виновна. Не само за пародийната случка, а за пародийното състояние на културата в България. Пролича, че сме една пародия на държава и народ.

Читанка...

Изчаках да попремине вълната, преди да коментирам. За съжаление, трябва да кажа, че не съм изненадан. Опитите за ограничаване на достъпа до информация и следене на потребителите, не само зачестяват, а стават и все по-упорити. Не, не бъркам, като свързвам нещата по този начин. Колкото си по-неграмотен и по-неинформиран, толкова по-лесно се поддаваш на манипулации.

И все повече, ситуацията започва да прилича, на тази по времето на комунизма (поне по това, което съм чувал за онова време, тъй като бях малък и не съм ги осъзнавал нещата). Лошото е, че естествения рефлекс на много от хората, които си спомнят ясно нещата, е да се свият и да отказват да се намесят. Страхуват се и може би са си прави. Явно настоящето, твърде много им напомня за едно недобро минало. Явно нещата имат повече общо с миналото, отколкото изглежда на пръв поглед.

При настоящата раздутост и безпомощност (като плондир) на МВР и популистката насоченост на правителството, нямат друг избор освен да треснат „некви зубъри, четящи книги“, имащи вопиющата наглост, да се опитват да подпомагат просвещаването, на малкото които все още имат желание. В крайна сметка, те не могат да им отвърнат със стрелба, не могат да ги подкупят и няма кой да се обади, в тяхна защита, отгоре. Идеалната жертва, като се има предвид и послушанието на всички „официални медии“. Логична следваща стъпка. Когато разправях на познати, че досегашните „велики“ и „знакови“ акции, са само един голям цирк, те не се съгласяваха. Б.Б. бил сериозен и щял да ги хване за топките. И той ги хвана, ама другаде.

Питам се обаче, кога ли ще се сетят, че когато някой прочете една книга, той всъщност я помни(малко или много) и може да я разказва. По този начин, също би нарушил правата на издателствата и те биха понесли загуби. Та, кога ли, ще започнат книгите да се продават срещу доживотна лицензионна такса на месечна или годишна основа, за да се покрият тези загуби на издателите?

БриджЛавъ

Време е, да опишем и сина на великите Електрон и Потенциал. Владетелят на невидимите Ел-полета. Негови помощници в озаптяването на оплетените, като лияни в тропическа гора, комутационни вериги, са Интеграл, Реле Озаптено и накрая, но не на последно място, Мост Безпардонний. Неговата способност, да насочва невидимите Ел-полета, по пътя на лияните, на ползу роду, му дава пропуск и власт във всяка една територия. Защото, ако изтървете Ел-полетата от контрол, стават беди. Я, някой скромен труженик от семейство Двигателни ще изплющи, я, наблюдател от Сензорови, я, некой обикновен човек (не е ясно, защо толкова се държи, да не се изплющяват хората, при положение, че само се щурат насам-натам и натискат некви копчета в несвяст, правейки задачата на днешния герой, неописуемо по-трудна(все пак има и мнение, че по отношение на конските задници, не трябва да има никакви задръжки и трябва да се плющят по много и начесто, та белким или се изпепелят и не овоняват пейзажа или да им доде некъв акъл)).

Но все пак, понякога беда иде и по тез полета необятни и оплетени, като спагетите на пиян италианец. Тогаз, настъпва часът, на нашия герой. И макар, понякога да се обръща към първите си двама помощника, определено негов любимец е Мост Безпардонний. Няма толкова сложна машина, дори и такава с шест компютъра и чутурнайсе джуджавки, коя от коя по-умни, която да не може да оправи с парче тель и нащърбена отвертка (това е то, същността на Мост Безпардонний). И нема ник‘во значение, колко мисъл е вложил и к‘ви сложни плетки, си е представял създателя на машината. Той, му доказва одма, как с помощта на Мост Безпардонний, машината ке работи и без разни шлевотии, кат‘ компютри и некви интелектуалски глупотевини (е, и с малко обучение по макаренсковската метода на онез изруте, дет‘ натискат копчетата в несвяст).
Той е БриджЛавъ.