събота, 27 март 2010 г.

Град за отговорни хора – особена жестокост


Всекви групи има... Дори и такива дето защитават животните... Ама, дали...
Животните ли защитават или собствената си наивност и незнание? Или, защо не, собственото си отрицание?
Вопли, страдание, заклеймяване...
Що? Заради помияр, на който са му отрязали краката. Грозна картинка. Нечовешка. Или напротив, човешка е.
Опаааа... Къде е бабата с изядените, от кучета, крака? Почива си – в мизерия и в забвение. Защото, пак ние сме виновни. Хората. Даже имаше и определение в една статия – „Самозабравили се“. Лошото е, че въпросните защитници на животните и природата, защитават само кучетат и чат-пат котките. Нищо друго. Явно другото, не е природа и не са животни.
Виждат само едно - съдбата на животните, които ние сме създали. Съдят, попържат и не‘нам к‘во си...
Пичове, имам новина за вас. В природата има синигери, зайци, вълци и дори гадно миришещи порове. Все е гад с право за живот. Живот. А ние с тез луди популации от помияри, ги трепем. Извършваме геноцид, над скапаната си природа.
ЩО?
Щото сме милозливи? Не! Щото, сме страхливи. Не можем, да поемем собствената си отговорност. Създали сме условия за свръхразвитие на няколко вида. Наша отговорност е, да ограничаваме тяхната популация. Може и да ви звучи грубо, ама требе да ги трепем.
Вярно, не трябва да ги мъчим. Ама, не трябва и да им позволяваме, да се въдят безконтролно.
Чак след това идва, определянето на някой, че е изверг, щото отрязал краката на куче. Иначе, нещата някак се изравняват – кучетата ни ръфат, ние ги колим и им режем краката.
Ха сега ми кажете, кои са самозабравили се? Май, всички ние.

P.S. За онези, които ще гракнат за това как е на запад – пичове, там див заек може да ви влезне в двора точно, защото няма некви полудомашни глутници, които са го изяли преди това.
Та, отговорността е кофти нещо, трябва да се вземат и кофти решения понякога. После? После идва ред на милостта...

четвъртък, 18 март 2010 г.

ГИБ I


Има ли почва у нас...
ГМО – генно модифицирани организми
ГИО – генно изродени организми
ГИБ – генно изроден басист
След като, терминологията е ясна, можем да започнем с изложението (или излагането – б.а.).
Имаше проблеми, ама всякакви с персонала в предприятието. Затова, отдел „Човешки ресурси“ се събра, за да обсъди предизвикателствата (така се наричаха на правоверен, корпоративен жаргон дертьовете) и евентуалните решения. По това време, навсякъде по медиите се обсъждаше, дали да сеем преебани зеленчуци (например чушки ебани от муха цеце...) или да не сеем. Вихреха се разни дискусии. Като цяло, тези дето бяха против, бяха повече, ама нямаха власт.
Тези, които имаха власт, по разбираеми прични (пари – б.а.), бяха „За“. С други думи, со кротце, со благо и со малко кютек, щеше да се сее преебана царевица и туй то.
Тоз светъл почин на държавата, решиха да последват и от отдел „Човешки ресурси“. Единствения въпрос беше, каква порода да засадят на фирмена почва. След дълги дебати, се стигна единодушно (е, почти, ама вие знаете как стават тия работи – малко по-горе, вече го описахме...) до решение – ще вземат ГИБ (GIB). Генно изроден басист – конкретния модел, бил кръстоска между обикновен басист металист и кандски дървосекач с елементи на Бай Мангау(последното осигурявало устойчивост на ниско ниво, срещу посегателство от разни шлосери, оператори и други опасности, от типа НПБК – ниско-профилна бордюрокъртачка). Единственият, известен проблем (или поне, единственият описан в рекламната брошура), бил несъвместимостта на изделието с пълни бирени бутилки. Предположили, обаче, че тъй като випросния ГИБ, ще работи в административната сграда, няма да имат проблем (сгрешили тотално, ама това ще го обсъждаме друг път).

Като за първа част на сгата, стига. Запознахме ви с предисторията и вече знаете какво да очаквате. В следващите серии ще опишем първата среща на работниците с ГИБ, първата среща на щефа му с ГИБ и т.н.

сряда, 17 март 2010 г.

За думите и задниците...

Казват, че мненията са като задниците, всеки си има. С други думи, не е необходимо да се извиняваме за наличието на Гъз отзад. Също така, не е необходимо да харесваме чуждите задници или да се извиняваме на някой, защото не е харесал формата на нашия. По-вероятно е даже, ако някой се изкаже против вашия задник и поиска да си го промените, тъй като видиш ли, не го кефел, въпросния някой ще яде тупаници, няма да получи извинение.
Такааааа.....
Казахме, че всеки, който има задник, има и мнение. Нека да видим как е ситуацията с мненията.
По заКон, всеки има свобода на мнението (и евентуално говоренето). Да, ама не. Некъф турски генерал, не бил харесвал как наричаме турското робство. И наште тиквеници взели да му се извиняват. Дори се споменаха, некви международни норми – как видиш ли ние да си именуваме историята. Друг е въпроса, че въпросните „норми“, са просто желанията на южната ни съседка да си излъска калното минало, че и европа да я пуснат след това. Изненадващото е, каква е нашата реакция и като държава и като индивиди.
В същото време, по всички ефирни телевизии сме заляти с поредната сапунена бълвоч, пак турска.
В същото време, некви турски организации искат да имаме телевизия само на турски (българска, желателно държавна и денонощтна), за да не предизвиквали напрежение.
Ама не са само турците. И руснаците имат интереси тука, и американците, и европейците... Абе всички имат интереси в България, с изключение на българите.
Един куп задници се опитват да се намърдат и да се изсерат в нашия кенеф, като междувременно е добре ние да си ходим (да серем на полето например), ама без да забравяме да им благодарим.
Ама така става, когато задника е на неправилното място. Народа и за това е измислил приказка – гъз, глава затрива.
Та и ние като другите, имаме си и мнения и задници. Само дето задниците ни са на грешното място.

неделя, 14 март 2010 г.

Сапунката продължава


Наистина продължава. От време на време хвърлят по още някое кокалче на публиката (без подмяна, кокалите колкото и да сочни, изсъхват), за да може безметежно да продължава да се шлеви с всичко друго, ама не и истински важното. Не стига това, ами така подхвърлят мезето, че да създаде конфликт между масите на частниците и чиновниците. Тъй като, практически държавните чиновници не могат да плащат данъци (все едно да вземеш едни пари от левия джоб и да ги сложиш в десния), Дянков предлага, всъщност, да им намали заплатите. Е, няма да са доволни, ама хич. И кой ще отнесе, туй недоволство. Дянков ли? Правителството? Надали. Казахме, че е криза и няма да искат да си рискуват службиците. Кой зависи от тях? Бизнеса. Излиза, че пак удрят по малкия бизнес. Големия си има лобита и обикновения чиновник, не го вълнува. С други думи, Дянков си иска тези 300 милиона и туй то. Ама, за какво ги иска, не е много ясно. Ясно е, че няма да отидат за здравеопазване. Твърде много шикалкави.



P.S. Май малко закъснях да пусна статията (от началото на седмицата се опитвам да седна и да я напиша, ама на...), защото виждам, че и други са се усетили за въпросната безсмислица – държавен служител да плаща данъци. Но има доста хора, които се хванаха на въдичката. Коментари, като „Така им се пада.“, „И те да видят какво е.“, и т.н., показват че опита на правителството да всее раздор, може и да успее.

петък, 12 март 2010 г.

..., чорапи,..., нещо старо, па е засмърдяло...


Мммдааа... Белия кон верно се оказа куцо магаре, боядисано с постна боичка и с тунинг – люта чушка под опашката. Съответно хайванчето се държи, като изплющял неандерталец в стъкларски магазин (не като слон, ‘щото слона само щеше да чупи, без придружаващата простотия).
Въпреки очевадното, разни ръководни кадри се опитват да ни убедят, че това е един расов жребец, способен да оплоди де що види кобилка по пътя. Съответно, целокупнио човешки ресурс на компанията, се опитва да се самохипнотизира и самоубеди, че това е некъф адски ат. Че е адски, адски е. Ама е магарето на най-нескопосания дявол от българската част на ада. И сега верно ни влачат към новия век – „Векът на ТаваноТрещящите Гъзьове.” Лошото е, че сградата на администрацията е старичка и отдавна не е виждала ремонт. И от тази усилена дейност по високите етажи (удряне на гъза в таваня – б.а.), мазилката взе да се лющи, стените да се напукват и покрива да хлътва. Доколкото ни беше обяснено, това било защото дори и сградата искала да се завлачи, колкото се може по-скоро, в новия Век.

Кво да кажа повече. Нямам думи. Да ви е честит новия Век и да не дава господ да ви падне некой Гъз на главата (не че, ще ви трябва ;).

P.S. Забравих да кажа, промениха порциона. Сега сервират само боб и зеле. Явно искат да облекчат доставянето назаветните меки, шефски части до въпросния таван.

вторник, 9 март 2010 г.

От „Разпни го!”, до „Осанна!”.

В последната седмица наблюдавам, какво се изписа из нета по въпроса за случая с Гоце и Дянков.

Таааа.... Я, да видим. Изведнъж се оказа, че откровените простотии, които Дянков твори, като министър, бяха забравени и се обръща изключително внимание, на поредната простотия на президента.
Да, Гоце не е прав. Да, това, което направи, е скандално. Но не мисля, че е повод да спрем да обръщаме внимание на простотиите, които са на дневен ред в правителството и парламента. Защото, докато словоблудстваме и се кефим, на това как, за пореден път, Гоце се посра, ни го начукват. Под сурдинка. И ми е чудно, как ще се чувстват тъпаците, палили свещи за глупости и циркове, пред президентството, като им го набият четири ката, с накое ново тъпо постановление или недоклатен закон.
Това е, което имах да кажа.

А, да – един интересен линк:
http://forum.investor.bg/viewtopic.php?t=14521&r=153.
Към тази анкета, ме насочи този блог:
http://borsi.blog.bg/biznes/2010/03/09/shte-ima-li-nov-falit-na-bylgariia-zadacha-za-3-klas.507342