Всекви групи има... Дори и такива дето защитават животните... Ама, дали...
Животните ли защитават или собствената си наивност и незнание? Или, защо не, собственото си отрицание?
Вопли, страдание, заклеймяване...
Що? Заради помияр, на който са му отрязали краката. Грозна картинка. Нечовешка. Или напротив, човешка е.
Опаааа... Къде е бабата с изядените, от кучета, крака? Почива си – в мизерия и в забвение. Защото, пак ние сме виновни. Хората. Даже имаше и определение в една статия – „Самозабравили се“. Лошото е, че въпросните защитници на животните и природата, защитават само кучетат и чат-пат котките. Нищо друго. Явно другото, не е природа и не са животни.
Виждат само едно - съдбата на животните, които ние сме създали. Съдят, попържат и не‘нам к‘во си...
Пичове, имам новина за вас. В природата има синигери, зайци, вълци и дори гадно миришещи порове. Все е гад с право за живот. Живот. А ние с тез луди популации от помияри, ги трепем. Извършваме геноцид, над скапаната си природа.
ЩО?
Щото сме милозливи? Не! Щото, сме страхливи. Не можем, да поемем собствената си отговорност. Създали сме условия за свръхразвитие на няколко вида. Наша отговорност е, да ограничаваме тяхната популация. Може и да ви звучи грубо, ама требе да ги трепем.
Вярно, не трябва да ги мъчим. Ама, не трябва и да им позволяваме, да се въдят безконтролно.
Чак след това идва, определянето на някой, че е изверг, щото отрязал краката на куче. Иначе, нещата някак се изравняват – кучетата ни ръфат, ние ги колим и им режем краката.
Ха сега ми кажете, кои са самозабравили се? Май, всички ние.
P.S. За онези, които ще гракнат за това как е на запад – пичове, там див заек може да ви влезне в двора точно, защото няма некви полудомашни глутници, които са го изяли преди това.
Та, отговорността е кофти нещо, трябва да се вземат и кофти решения понякога. После? После идва ред на милостта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар