За думите и задниците...

Казват, че мненията са като задниците, всеки си има. С други думи, не е необходимо да се извиняваме за наличието на Гъз отзад. Също така, не е необходимо да харесваме чуждите задници или да се извиняваме на някой, защото не е харесал формата на нашия. По-вероятно е даже, ако някой се изкаже против вашия задник и поиска да си го промените, тъй като видиш ли, не го кефел, въпросния някой ще яде тупаници, няма да получи извинение.
Такааааа.....
Казахме, че всеки, който има задник, има и мнение. Нека да видим как е ситуацията с мненията.
По заКон, всеки има свобода на мнението (и евентуално говоренето). Да, ама не. Некъф турски генерал, не бил харесвал как наричаме турското робство. И наште тиквеници взели да му се извиняват. Дори се споменаха, некви международни норми – как видиш ли ние да си именуваме историята. Друг е въпроса, че въпросните „норми“, са просто желанията на южната ни съседка да си излъска калното минало, че и европа да я пуснат след това. Изненадващото е, каква е нашата реакция и като държава и като индивиди.
В същото време, по всички ефирни телевизии сме заляти с поредната сапунена бълвоч, пак турска.
В същото време, некви турски организации искат да имаме телевизия само на турски (българска, желателно държавна и денонощтна), за да не предизвиквали напрежение.
Ама не са само турците. И руснаците имат интереси тука, и американците, и европейците... Абе всички имат интереси в България, с изключение на българите.
Един куп задници се опитват да се намърдат и да се изсерат в нашия кенеф, като междувременно е добре ние да си ходим (да серем на полето например), ама без да забравяме да им благодарим.
Ама така става, когато задника е на неправилното място. Народа и за това е измислил приказка – гъз, глава затрива.
Та и ние като другите, имаме си и мнения и задници. Само дето задниците ни са на грешното място.