..., чорапи,..., нещо старо, па е засмърдяло...

Мммдааа... Белия кон верно се оказа куцо магаре, боядисано с постна боичка и с тунинг – люта чушка под опашката. Съответно хайванчето се държи, като изплющял неандерталец в стъкларски магазин (не като слон, ‘щото слона само щеше да чупи, без придружаващата простотия).
Въпреки очевадното, разни ръководни кадри се опитват да ни убедят, че това е един расов жребец, способен да оплоди де що види кобилка по пътя. Съответно, целокупнио човешки ресурс на компанията, се опитва да се самохипнотизира и самоубеди, че това е некъф адски ат. Че е адски, адски е. Ама е магарето на най-нескопосания дявол от българската част на ада. И сега верно ни влачат към новия век – „Векът на ТаваноТрещящите Гъзьове.” Лошото е, че сградата на администрацията е старичка и отдавна не е виждала ремонт. И от тази усилена дейност по високите етажи (удряне на гъза в таваня – б.а.), мазилката взе да се лющи, стените да се напукват и покрива да хлътва. Доколкото ни беше обяснено, това било защото дори и сградата искала да се завлачи, колкото се може по-скоро, в новия Век.

Кво да кажа повече. Нямам думи. Да ви е честит новия Век и да не дава господ да ви падне некой Гъз на главата (не че, ще ви трябва ;).

P.S. Забравих да кажа, промениха порциона. Сега сервират само боб и зеле. Явно искат да облекчат доставянето назаветните меки, шефски части до въпросния таван.