Чрез викове и крясъци, към прогрес!!!

М-дааа... Има такива хора! Започва се от сутринта – крещене, викане блъскане, абе лудница. Дори и за най-дребното нещо. Започва се, една „яка” симулация на кипяща дейност. Цялата работа е да се види, колко е зает, въпросния индивид (с какво реално е зает, никому не е известно, освен крякането де), колко се е отдал на работния процес. И като се започне едно отдаване, мамата си трака. Вопли, крясъци и накое мимолетно припъшкване – ако слушаш от съседната стая, може да си помислиш, че някой е пуснал немско порно в другата стая. Лошото е, че ако решиш да си занесеш задните части, за да провериш кой аджеба се е захванал да мастурбаторства на тема работа, виждаш че нещата са истински извратени – от оня тип немско порно, където всички са облечени и не е ясно защо получават оргазъм, ама за сметка на това крещят като за световно. Крещят, опитвайки се да докажат, на всички наоколо, че получават най-якия, най-мощния, довеждащ ги до безпаметност, оргазъм. Околните се пулят в недоумение и евентуално получават главоболие, още от сутринта. Още по-лошо става, ако се опитат да се заслушат, все пак хайванина би трябвало да има причина, да крещи като участник в изнасилване от мъжко магаре (като потърпевша страна) – откриват, че смисъла е колкото в пращенето в радиото. И тогава, главоболието се засилва – вече не само ушите молят за пощада, моли и изтормозеното ви съзнание. Всичко у вас, започва да крещи: „СТИГАААААААА!”

Все пак стига съм ви занимавал с трагедии рано сутрин – и без туй, по телевизията само това дават (изключвам нещастните им опити за разведряване на обстановката, да пускат репортажи как някоя баба си изпрала кюлотите, един месец по-рано за да изненада приятно, дядото).

Искам да ви пожелая един хубав, продуктивен и най-вече тих ден.