Анаболи и силикон….

Едните лупкат силикон, другите лупкат тестостерон...

Ма то не либофф, то не е чудо… едното кат’ го погледнеш не мож’ го избиколи с поглед, гаче ли е трикрилен гардероб, другото – малеййййййййййй…. То не са цици, то не е дупе – брех, чудо работа…
Докато сме в дъскотяката, луда работа – цена нямат… Ама на другия ден? На едното му се разместили циците/джуките (за липсата на грим, по-добре да не споменаваме – мустацитеее…), на другото, кръста му сдал багажа… Идилия.
И двете не стават ни за ебанье, ни за подлога. Само дето, то не остана за к’во да го ползваш.
За ебането:
От кама-сутрата, е хванало само сутрата – кат го захванеш и изпадаш в медитация, щот’ нема друг вариант да го довършиш (делото де, щот’ т’ва не е ебане).
За подлогата:
Ай стига бе, т’ва толку самочувствие и вера у себе си нема на тоа свет. ГоспоТ, репи да яде… Ти му кажеш нещо, то ти съ чекни – ма са чекни за страх, та’н’съ объркъш нещу, убу да гу видиш колку струва и къу е хубу, че ти е на „расположение”.

Накрая? Накрая, получаваш едно голямо нищо, с лайнян привкус в устата.
Те тва е новия живот, всичкото е 3Д – гледаш го, трикрилен гардероб, ма не може да вдигне гардероб… Гледаш го – цици кат’ слънце и дупе кат’ децко барабанче, ама на другата сутрин – циците не са на място, пък дупките са зейнали, кат’ една огнена геена, нямаща напълване, ни с хуй, ни с пари…