Ти, го ебеш, то ти вика: „Обичам та, вааа…”

Малка притча за отношенията… между мъжа и жената.

Т’ва откак некви женки изродиха (от израждам – помагам на някого да роди) Феминизъмът, съ е зафанало. То не е равноправие, ама само когато им е удобно,иначе са едни нежни същества, с които тряба, да се отнасяме с огромно Ф-нимание.
Тааа, да видим как са зафата… Ти го ухажваш, пък т’ва нежно, нежно, да му се ненадяваш. Праи’ш ся на каварел – отваряш врати, дърпаш столове, нахълтваш в заведения пръв (вече няма мечки, та не е страшно), изобще целио цирк. Убу. Онождаш го хайванчето и… те сега настана драмата.

Първи вариант:
Продължаваш да го играеш романтик и „разбирател”. Голяма грешка. На онуй, изведнъж се оказва, че му требе МЪЖ, а не плюнка. К’ви са тея чувства и лигавщини. Пари му требят на детето, не чувства. У киреча си пич!

Втори вариант:
Ти си пич. Пич, та дрънка. М-дааа. Я, да видим, тука що стана?
Забравяш пич, че тя е Еманципирана и е Феминистка. Съкива ли к’во се случи? К’ъв си ти, че да й казваш к’во да пра’и? Нема оправия, ама все пак е малко по-добре. В началото, докато си готов да кихаш, нещата криво-ляво вървят. Обаче идва момента, в който девойката свиква, с това, което й дават парите. И не стига, че свиква, ами и започва да смята, че й се полага по право. Тогава идва реда на: „Ти, кога ще се научиш да се отнасяш с една жена, както трябва?”
Бре! Пак си у киреча!
Дотук, нито така, нито иначе.

Трети вариант:
Ти си мъж. Има място за романтика, ама има място и за мачизъм. Няма значение по кое от двете си е паднала. Рано или късно, ще й покажеш и другата страна. И тогава, пак си в киреча. Репликата е: „Аз не те мислех за такъв.” У КИРЕЧА, ПИЧ!

Всъщност, няма значение в кой вариант си (и без това, са измислени). В момента, в който покажеш, че тя има значение за тебе, се започват игрите. Що? Щото, мамка им, така е казала (всичко си казват на майките, дори и това, което не казват на приятелки – затова и обичат да обиждат на „мамино синче”, защото знаят колко здраво са се хванали за полите на майките си).

Та, стигнахме и до заглавието. Колкото повече я мачкаш, толкова по-човешко отношение има към тебе. Колкото по-човешки се държиш с нея, толкова повече се опитва да ти се качи на главата и да те смачка. Защо? И аз не знам. Ама си задавам въпроса: Не се ли взехте за вървите заедно? Да бъдете (не да се тормозите) заедно. Да градите заедно? Или се взехте да отговаряте на очакванията на мама и на тати? Или на очакванията на приятелките? Или най-първи са, това което пише по списанията (да не забравяме форуми, като БГ-Мама) и Феминизъма?

Толкова са съсредоточени(замаени) горките във Феминизъма и да не би някой да ги прецака, ‘щото са жени, че забравят да се огледат. Да се огледат и да видят, как преследвайки една фикция(за равенство във всичко), отнемат всичко и на себе си и на тези, които твърдят че обичат. Е, няма да стане. Тая битка няма край и никой не може да я спечели. По една проста причина – мъжете имат хуйове, жените имат путки. Няма равенство. Има само две половини. И това, май изравнява нещата повече от всичко друго – хомота се тегли от два вола (мъжки и женски) и няма нужда единия, непрекъснато да спъва другия, за да му докаже, че е равноправен.
Ай, лека нощ и обичайте се, бре, не се спъвайте.