Вървиш по пътя... В началото е объркващо, това че нищо не се случва. Като че ли, всичко си е все същото.А сенките мамят и проблясват с обещания, които не могат да изпълнят. Продължаваш да вървиш, тъпо и упорито, опитвайки се, да не се поддаваш на изкушението. Виждаш първата туфа трева. Да, изсъхнала, но е намек че натам има и друга. Продължаваш. Все напред. Вече са поляни. Сочна, зелена, жизнена трева и дори намеци за храсти. Продължаваш. И ето първото цвете. Някак ти е странно. Толкова време е минало, откакто видя последното. Все пак се приближаваш. Разглеждаш го внимателно. Докосваш го. Помирисваш го. Изглежда е истинско. Разбираш, че това, наистина е верния път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар