Мундаринка Ужасна

Или един разказ, за това колко е несправедлив живота понякога и как удря без да пита.

Имало едно време Мундаринка. Към природната й тъпота и естествената й грозота, трябва да отбележим и гласа, като на изпосталяла и измъчена скочубра, след поредната сексуална сесия с носорог. Та, таз светла личност, също се подвизава из територията на страната Ел Биро Поле. Нейната задача, възложена й от отдел „Човешки (и не толкова човешки) ресурси“ е, да предпазва населението на страната от онождане с нечисти сили. Оттук идва и честото й мънкяне и специфичната миризма (колкото и да си добър в борбата с нечистите сили, следите остават). Походката й, на настъпан червей, роден в следствие на кръвосмешение на плужек и камила, е легендарна. Много от хората в страната, като я видят изпадат в нервна криза и често се наблюдава, желание за неограничено насилие. Дотолкова е способна да потриса, че дори и ГИБ не е защитен. При вида, звука и миризмата й, той изпада в тих потрес и мечтае... мечти, толкова кървави и ужасни, че дори Хичкок би избягал с писъци. Като изключим очевидните и недостатъци, е сравнително безопасна и безполезна. Затова, освен да се мотка из района, причинявайки нервни кризи и създавайки условия за трудови злополуки, с появяването си, като всяка жена с добър доход и много свободно време, тя се захваща с всякакви безсмислени каузи под претекста, че иска да помага на хората. Последната й акция е да убеди хората да си лягат с каски и секви други предпазители, за да избегнат колена и лакти, ако половинката им сънува кошмари.
Прекратявам писането, щото вече не ми понася и започнах да търся некой по-якичък сап, та белким я отърва по-бърже или място където да се скрия и да вия наволя в мъката си....Оказва се, че и аз не съм имунизиран, УЖАСТ!