Читанка...2

Втора част. Не е случайно. Както е казал поета – силно любим и мразим. Това се видя през последните дни.
Но, като при всеки по-сериозен спор и тук има две страни, с принципно верни твърдения. От една страна са така наречените „четящи“, от другата е бизнеса. Поради, дълго време, насажданите стереотипи, бизнеса е в ролята на лошия. Но не е така. Всъщност, бизнеса е този, който в крайна сметка осигурява възможността за появата на този тип явления. Ако няма достатъчно средства за препитание, рядко ще видите някой да се интересува от култура или изкуство. Просто манджата е по-нужна за оцеляването от културата. Това е факт, ако не ядеш ще умреш, ако не четеш, надали. От друга страна, след като напълниш тумбака, какво правиш. Просто, лягаш да преживяш ли? Може, ама това е скотски живот. Няма път напред, а само въртене на едно място. Това са го разбрали, още в древни времена – всяка велика цивилизация е оставила и велика култура. За да имаш култура е необходимо да имаш и ограмотяване, а то се постига най-лесно с четене. Затова, книгата е свещенна. Огромно количество опит, събиран с векове, на една ръка и няколко листа разстояние. А вдигайки нивото на образованост, пряко влияе в положително посока на бизнеса. Неговото ниво, също се вдига, ерго произвежда се повече, с по-малко усилия. Малко нещо, като Ин и Ян. Докато има баланс, всичко върви добре. Нарушиш ли равновесието и нещата стремглаво започват да се сгомнясват.

Въпреки, че са взаимосвързани, те са крайно противоположни, по своята същност. И оттук възникват проблемите. Не е приятно, когато си вложил пари в нещо, някой да ти отнеме възможността да си ги възвърнеш, защото го е пуснал безплатно. Не е приятно и да ти секнат напъна, да се ограмотяваш и учиш, особено когато парите не достигат. И това е разковничето. Книгата е особен продукт. Трябва да си имал достъп, за да имаш желание за още. Трябва да си чел, за да ти е харесало и за да имаш желание, след това и да плащаш за книги. Малко нещо, като наркотиците. Първо ги зарибяваш, а след това вече сами търсят и плащат. Затова, тук винаги е имало нужда от арбитър, от трета страна, която да създава и налага правила. Тази страна е държавата. Всяка държава с политика насочена в полза на собственото си население, осъзнава важността на книгата. Тя създава библиотеки и всячески ги подкрепя(били те реални или виртуални). Тази липса, се видя и пролича тези дни. Тази липса, породи дебатите и недоволството на блогърите. Това се видя и в разговора между Христо Блажев и И.Д. на „Сиела“ – Веселин Тодоров. Били са поканили и Явор Колев, но е добре, че не се е появил. Щеше да лъсне, още повече, тоталната неадекватност на държавата. В разговора пролича, че и двамата са прави. Пролича и, че държавата е виновна. Не само за пародийната случка, а за пародийното състояние на културата в България. Пролича, че сме една пародия на държава и народ.