петък, 25 юни 2010 г.

Читанка...



Изчаках да попремине вълната, преди да коментирам. За съжаление, трябва да кажа, че не съм изненадан. Опитите за ограничаване на достъпа до информация и следене на потребителите, не само зачестяват, а стават и все по-упорити. Не, не бъркам, като свързвам нещата по този начин. Колкото си по-неграмотен и по-неинформиран, толкова по-лесно се поддаваш на манипулации.
И все повече, ситуацията започва да прилича, на тази по времето на комунизма (поне по това, което съм чувал за онова време, тъй като бях малък и не съм ги осъзнавал нещата). Лошото е, че естествения рефлекс на много от хората, които си спомнят ясно нещата, е да се свият и да отказват да се намесят. Страхуват се и може би са си прави. Явно настоящето, твърде много им напомня за едно недобро минало. Явно нещата имат повече общо с миналото, отколкото изглежда на пръв поглед.
При настоящата раздутост и безпомощност (като плондир) на МВР и популистката насоченост на правителството, нямат друг избор освен да треснат „некви зубъри, четящи книги“, имащи вопиющата наглост, да се опитват да подпомагат просвещаването, на малкото които все още имат желание. В крайна сметка, те не могат да им отвърнат със стрелба, не могат да ги подкупят и няма кой да се обади, в тяхна защита, отгоре. Идеалната жертва, като се има предвид и послушанието на всички „официални медии“. Логична следваща стъпка. Когато разправях на познати, че досегашните „велики“ и „знакови“ акции, са само един голям цирк, те не се съгласяваха. Б.Б. бил сериозен и щял да ги хване за топките. И той ги хвана, ама другаде.
Питам се обаче, кога ли ще се сетят, че когато някой прочете една книга, той всъщност я помни(малко или много) и може да я разказва. По този начин, също би нарушил правата на издателствата и те биха понесли загуби. Та, кога ли, ще започнат книгите да се продават срещу доживотна лицензионна такса на месечна или годишна основа, за да се покрият тези загуби на издателите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар