За преяждането и... жените.

Всеки момент, очаквам некоя феминистка да ме захапе, като кисела краставица. Ми тъй де, как смея язе, да сравнявам туй велико дело на природата (или Господ – по избор на феминистката) с неква манджа. Да, ама мога. Както има по-постни блюда (много ме кефи таз дума, ама все не мога да намеря повод да я използвам), така има и по-мазнички, които не са за препоръчване на хора със слаби сърца.Естествено има и много по-изтънчени блюда с изискан вкус и аромат. Основната идея е, че с всяко от тез неща, човек може хубавичко да преяде. А, всички знаем, какво се случва след преяждане – появява се едно такова чувство на тежест в стомаха, не ти се гледа храна и ти се полягва на некое тъмно и проветриво место да си починеш. Също така е известно, че това състояние бързо отшумява и на човек, пак му се прияжда – „Гладна мечка, хоро не играе.“

Абе, тва май щях да говоря за жените, пък аз така да се отплесна в някакви кулинарни тематики.

И ние и жените знаем, че мъжете не можем без жени. Ама те злоупотребяват, бе. Това, че не можем без тях, не ги оправдава. Никога не знаеш, дали сладурчето отсреща не се е превърнало в огнедишащо чудовище в ПМС (Пенене за глупости,Мрънкяне до втръсване, Сърдене за де к‘вот намери). След неизбежното изпепеляване, змеят продължава нататък, търсейки си нова жертва. Пострадалия се изнася некъде, с цел сглобяване от останалата пепел необходимите, за нормално съществуване, органи – гъз, глава и т.н. Да е един път на ден, се преживява някак. Но, като те сгазят, изпепелят и подменят останалата след кръвопролитието кръв с отрова, ти идва малко множко. Направо преяждаш, кат‘ попско дяте по одуша. Мисленето става праволинейно, целта е една – бира с приятели. Присъствието на змейове(па дори и в добра опаковка), се допуска за строго ограничено време и то, при условие че носят още бира и мезе. Постепенно със спадане на чувството на тежест в главата и усиване на същото такова в пикочния мехур, чувството за глад започва пак да надига глава. Е, само за нещо леко за храносмилане и сладичко, но е налице. Започват да се кроят планове, как да се докопаме до най-близката сносна опаковка, ама ако може да не будим змея вътре. Поради все още силното чувство за тежест в главата, от скорошното преяждане с огин и отрова, тези планове, често остават само „на хартия“. От това следва, че следващата цел е легло и наспиване, за довършване на възстановяването. След това... След това нищо. Човек се събужда гладен и цикъла може да започне отново – изпепеляване, възстановяване на гъз, глава и т.н, изпепеляане....