Вчера се заприказвахме с една приятелка в Скайп и стана дума, за това как всички са изтрещели на тема пари и интереси. Как всеки се е втрапончил в пустите му пари и кажи речи не му остава време да мисли за друго. Как мислите ни неусетно са се насочили от общите неща, към конкретните. А конкретните неща, са свързани с пари. Става така, че докато препускаме в тоз коловоз, започваме да забравяме. Забравяме кои сме. И започваме за пари да правим простотии.
Караме я с години по този начин, а след това се чудим, какво не ни достига да се почувстваме добре. Дори и да сме ги намерили пустите му пари, пак нещо липсва. Липсва ни това, което сме. Защото, това в което сме се превърнали, по време на лудото препускане, вече не сме ние. Някои стават още по-бескрупулни, някои се обръщат към разни учения за самоусъвършенстване, някои нищо не правят и просто се оставят на течението. А, решението е просто. Захвърляш настрани тези проблеми, от време на време. Слагаш ги настрани и си спомняш, какъв си бил, преди да те смачка живота(както се изразяват някои). Как си се чувствал, когато си намирал време за бира с приятели и сте обсъждали някакви отвлечени неща – идеи, чувства, мисли. Тогава, когато конкретното не е било толкова важно. Тогава, когато се превръщахме в това което сме. Понякога е трудно, а друг път просто се чуваш с приятел, както аз вчера и се чувстваш по-добре.
С пожелание, все по-често да се срещате със себе, до момента в който станете едно.
Ваш Вълчо,
Специален кореспондент от Гората
Няма коментари:
Публикуване на коментар