вторник, 17 август 2010 г.

Чекаме: „Мечки на колела, тероризират родопчани“


Айде народее, топли простотии... Свежи изказвания... Нов курс („с“-то е за множествено число)...
Така ми звучат повечето заглавия напоследък. Като слънчасал циганин, продаващ спарени банички на плажа. Докато основните функции на държавата, приритват за последно, естествено се появиха и най-разни проповедници. Сипят идеи в несвяст и естествено всеки е убеден, че той е приносител на светата икономическа истина. Това, което ме притеснява е все по-очевадното промъкване на идеята, че видите ли нямало достатъчно държавен контрол. Дори видях мнения, как в държави като Франция и САЩ едва ли не държавата решава, коя компания да се развива и коя не.Спекулира се с ограбването на най-бедните от настоящата данъчна състема и т.н. Все едно циганина с баничките да ти обяснява, как видиш ли ако нямаш претенции към неговите банички и изяждаш всичко което ти пробута, изведнъж ще стане много морален и ще слага само свежо сирене и масло оттук нататък. Да, ама не. Това което се вижда е тоталната неспособност на държавата да се оправи. И ако погледнем законите, ще видим че не е като да няма власт или инструменти за въздействие. Вижда се и тоталната неспособност да се използват тез инструменти. И защо е тогава тоз вопъл за още повече държава? Нима някой от нас е получил това, което му се полага? Здравни и пенсионни осигуровки: тези, които плащат за масрафа, са тези които не могат да се възползват от услугата накрая. Ако се разболеят например, имат избор – да си платят все едно не са плащали осигуровки или да мрат. Пътища: събират се едни милиони (и винетки и местни данъци...), а пътищата са с дупки и малкото което се прави е едва ли не по милост от Европа – все чекаме едни пари оттам. А, нашите къде отиват? Да продължавам ли? Май няма смисъл, то това непрекъснато се чепка(тя и една комшийка все се драпаше по вълната, ама срамните въшки не избягаха). На крив кур и космите му пречели. Ама май не кура е крив, ами на нас задниците ни са много отворени. Ебат ни отвсякъде, че даже си плащаме и за вазелина. А, след поредната сесия, сядаме пред блока и обсъждаме поредния колко бил некадърен като ебач. И за всичките тез години, така и не ни просветна, че от курвалък печелят само сутеньорите.
Ще си позволя още една алюзия – по цял свят, когато работника не може да използва мотиката, си го изпращат в къщи и наемат друг. Тук, работника реве непрекъснато, че мотиката не била изправна, нямала копче и ние се впускаме да му даваме все нови и нови мотики, коя от коя по-хубава и по-модерна, а он се излежава под сливата на сянка и не харесва. Контрооола ми е малкооооо. Не мога да я насооочваааам. Дръжката ми е неееудооообнаааа. Имам пришка на гъзаааа... Ниватаааа не е мояяяяя...И ние даваме ли даваме, а работата си стои и става повече. Бурените нема да ни чакат – нито нас, нито калпавата работна ръка, която сами сме си наели и която вместо да натирим, просто отскачаме до аптеката за още вазелин, санким той все още е евтин.
Та, скоро очаквайте и такова заглавие: „Мечки на колела, тероризират родопчани!!!“ 

събота, 14 август 2010 г.

И като каза рече...

Министъра казал това, министъра казал онова... Голямо възмутане настана из мрежата. А, всъщност не е станало нищо неочаквано. Нали е времето за ваканция, трябва да се запълни с нещо. След тоталния провал на МВР с последните две-три „акции“, вниманието трябваше да бъде отклонено. И докато всички плюят по хайванина без портфейл, сладкогласния славей и шефчето на МВР, са се оттеглили на заслужена почивка. Все пак след цяла година упорита работа (предоставяне на зрелища) и най-великите артисти се уморяват и се оттеглят на творческа почивка. Естествено, охранявани осторожно от възможните прояви на народна любов (отцепване на част от обществената плажна ивица, за да могат на спокойствие да мъдрят сценариите за следващия театрален сезон). В този ред на мисли, най-естественото нещо беше македонизирането на изявленията свързани с нашата история. Така де, няма само макетата, да са най-великата нация, с най-великата история и с най-големите постижения. Скоро чакаме доказателства, че Христос е българин. Излизането на яве на доказателства, че всъщност Юдаизма здраво е стъпил на древни прабългарски вярвания и т.н. Цирка ще продължи колкото е нужно, за да забрави тълпата последните гафове, свързани с уж основните цели на правителството. Споко, септември иде и ще бъде май за нашия политически театър. Освежените народни артисти, ще ни забавляват с нови сили, докато зад кулисите продължава да се копае, за да доказват, че все още не сме стигнали дъното. Ние, зрителите ще гледаме. Спорадично ще изсипваме с тонове негативната си енергия оплювайки поредния услужливо поднесен ни гаф, изпускайки паратa и осигурявайки по този начин комфорт на тез дето ни закопават. Нека им пожелаем плодотворна почивка, че старите сюжети взеха много да омръзват...



неделя, 18 юли 2010 г.

Пътят е мираж II



Вървиш по пътя... В началото е объркващо, това че нищо не се случва. Като че ли, всичко си е все същото.А сенките мамят и проблясват с обещания, които не могат да изпълнят. Продължаваш да вървиш, тъпо и упорито, опитвайки се, да не се поддаваш на изкушението. Виждаш първата туфа трева. Да, изсъхнала, но е намек че натам има и друга. Продължаваш. Все напред. Вече са поляни. Сочна, зелена, жизнена трева и дори намеци за храсти. Продължаваш. И ето първото цвете. Някак ти е странно. Толкова време е минало, откакто видя последното. Все пак се приближаваш. Разглеждаш го внимателно. Докосваш го. Помирисваш го. Изглежда е истинско. Разбираш, че това, наистина е верния път...

понеделник, 5 юли 2010 г.

Искривото банши


(Ако има неясноти – за справки...)

Защо искриво ли? Ми, защото искри има бол, ама огинь нема. Те, за т‘ва. Вика, крещи, ръмжи и писка от момента, в който стъпи на територията на „Ел Биро Поле“. И таз е участник в порно, ама е смес между немско и италианско – пак са космати и неориентирани, ама с вкус (неслучайно там има толкоз моделиери). Но, нейната продуцетска компания, е силно ориентирана към телефонните услуги, макар и не само - за особено непредпазливите, се предлага и среща от трети вид с баншито. Та, въпросното хайванче (бях просветен вчера за присъствието на така наречените „Хайван ресурс“) отговаря за едни големи, тенекиени и балонести неща(ГТБН), в които обикновено има некви течности. И тук, започват проблемите. Поради естествената си гласова обремененост (все пак е банши), ха си е отворила устата, ха некое ГТБН се пукне и рукне оназ ми ти течност. След това, потърпевш обикновено е БриджЛавъ и естествено околните му(все пак, никой не е предвидил нормалния телефон за предаване на такъв свръхестествен глас). Още като започне да звъни телефона, го прави някак си неестествено. Един вид и той разбира за какъв терор ще стане на въпрос, колчем непредпазливия му притежател, вземе че го вдигне (телефона, не нещо друго, че да не губим детската аудитория).
И порното започва. Реване, крещяне и силно отдаване на трудова дейност. Вярно, без вложена мисъл и знания, но с несекващ ентусиазъм. Само дето, макар че в случая обекта е женски, е по-вероятно магарето да си изпати и то лошо. Да не говорим за тоталната липса на координация. Въпросното жувотну, обикновено започва да крещи малко по-рано от самата повреда (в крайна сметка, дори и да няма такава, гласа ще свърши своята работа) и спира доста по-късно. Спирането зависи от настроението (и може би месечния цикъл) на въпросното банши. Чат пат се оказва, че реве напразно, но това е поради влошената връзка с окултното, заради орязаните антени. Все пак, първо е банши и след това жена.
Смятам, да спра до тук. Все пак, колкото и да са добри гласовите данни на едно банши(пък било то и искрящо), надали са тема за чак толкова дълга приказка. А и по-нагоре споменах, че искам да запазя детската аудитория. Т.е., бива да си замълча вече... и може би да дам думата на други, по-добри разказвачи от моя милост, които биха предали останалото по-меко.

неделя, 4 юли 2010 г.

Бойко пре(дсе)дател...или стара песен на нов глас.



Работата взе все повече да вони на социализъма(комунизъма).  

1.       Крайно двуличие на политиците – говорят едно, а след това правят съвсем друго.
2.       Удариха по личната неприкосновеност – прокараха си поправките да ни следят, практически необосновано (по презумция за неправоверност(демек, абе имаме информация, че тоя е лош))
3.       В момента се опитват да ни ударят в правото на собственост (нищо, че закона е противоконституционен, то и преди е бил)(говоря за закона за земята, ама то от там се почва).
4.       Вече започнаха да си поръчват и химни в прослава - "Нашата полиция",  колкото е по-непотребна(да се чете – по-вредна) за обществото една структура, толкова повече ще я хвалим – в случая визирам МВР(не, че и там няма нормални хора, които искат да си свършат работата, има и то много. Явно, не това е целта. Та, на кого му трябва неработеща полиция?)Не искам дори да зачепвам тема за текста на въпросното сквернословие (твърде много напомня на едни други, отпреди повече от 20 години).
Аз имам няколко въпроса:
1.       Преди бяха „Борци против фашизъма“ – сега „Борци против Мафията и Организираната престъпност“ ли ще бъдат?
2.       Ятаците, снабдители ли ще ги кръстим (а, може би отдел „Логистика“, че по-модерно)?
3.       Новите „Чавдарчета“ и „Пионерчета“, как ще ги кръстим – „Бойковчета“ и „Цветановчета“, може би?
4.       Кои ще бъдат новите врагове – САЩ, Русия или Европейския съюз, или ние ще сме врагове на всички, пък вие ще си въртите далаверите със всички?
5.       ...

Въпросите могат да продължат безкрайно. Предполагам, сванахте идеята. Докато ни занимават с проблеми на дребно и ни пробутват лайната на час по лъжичка, изтърваме голямата картина. А, тя никак не е лицеприятна. И имайки предвид, националния ни характер (коментирал съм го вече в друга статия) и тоз път ще ни го начукат, а ние с пяна на уста от пресилена радост, ще маршируваме към светлия „Капитализъм“ и ще скандираме: „Офте мофте! Офте мофте!“

Мундаринка Ужасна

Или един разказ, за това колко е несправедлив живота понякога и как удря без да пита.

Имало едно време Мундаринка. Към природната й тъпота и естествената й грозота, трябва да отбележим и гласа, като на изпосталяла и измъчена скочубра, след поредната сексуална сесия с носорог. Та, таз светла личност, също се подвизава из територията на страната Ел Биро Поле. Нейната задача, възложена й от отдел „Човешки (и не толкова човешки) ресурси“ е, да предпазва населението на страната от онождане с нечисти сили. Оттук идва и честото й мънкяне и специфичната миризма (колкото и да си добър в борбата с нечистите сили, следите остават). Походката й, на настъпан червей, роден в следствие на кръвосмешение на плужек и камила, е легендарна. Много от хората в страната, като я видят изпадат в нервна криза и често се наблюдава, желание за неограничено насилие. Дотолкова е способна да потриса, че дори и ГИБ не е защитен. При вида, звука и миризмата й, той изпада в тих потрес и мечтае... мечти, толкова кървави и ужасни, че дори Хичкок би избягал с писъци. Като изключим очевидните и недостатъци, е сравнително безопасна и безполезна. Затова, освен да се мотка из района, причинявайки нервни кризи и създавайки условия за трудови злополуки, с появяването си, като всяка жена с добър доход и много свободно време, тя се захваща с всякакви безсмислени каузи под претекста, че иска да помага на хората. Последната й акция е да убеди хората да си лягат с каски и секви други предпазители, за да избегнат колена и лакти, ако половинката им сънува кошмари.
Прекратявам писането, щото вече не ми понася и започнах да търся некой по-якичък сап, та белким я отърва по-бърже или място където да се скрия и да вия наволя в мъката си....Оказва се, че и аз не съм имунизиран, УЖАСТ!