четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Тате, време е да ми купиш колело.


Ха така, втасахме я. Точно навреме. Цигането с баничките се увъртя, увъртя, па като не му приеха, просто ей така на доверие, намалението на маслото и сиренето в баниците, измисли как да измести фокуса. Ново двадесет - крачкомер на джапанките. Нямало да се плаща само един път за вход на плажа, както досега, ами крачкометраж - колкото повече се мандахерцаш по пясъка, толкова повече ще платаш. Сиге чакал друг консултант от старата родина, санким там да имаш джапанки е голяма работа и имат опит хората. Ама, не стана ясно, таксата за вход остава ли или не. Ако остава, ще я намалят или ще я увеличат. Аз си мисля, че ще я увеличат. Ама за това реално, ще мислим другата година. Сега е само пушек, да се отклони вниманието от прецакването с баничките. А другата година, когато се види, че прецаканите банички не нося очаквания приход, ще се повдигне сериозно и тоз въпрос - така е, как смеем да му прецакваме бизнес плана и очакваните печалби, к’во като баничките му са пълни с лайна?

Няма коментари:

Публикуване на коментар