Вече писах по темата, но в последните дни се случиха още неща. В крайна сметка легализираха следенето по интернет и не само ( не че не се очакваше, ама човек се надява до последно). Случи се и шоуто на Слави. Случиха ми се и много коментари, кои казани от познати, кои просто прочетени в нета. Това, което видях и чух, не ми хареса. Ама, въобще. Стигнах до извода, че ние, даже и за овце не ставаме. Защото, овцете с простия си акъл разбират по-добре, кое е важно за тях и кое не. Кое да поставят на първо място и кое на второ. При нас не е така. Хабим адски много обществена енергия за несъществени неща(случая с кучето, а изядените от кучета деца, кучета ги яли...)а, истинските предпочитаме да загърбваме. Загърбваме ги, 'щото е по-лесно. Като решиш да роптаеш за тях, има съпротива - "Протестираш,а? Яяя, да ти спретнем една проверчица..." И всеки си вика: "Ми, аз к'во ши променя?", "Чи тооо, к'о зависи от мене?"
В същото време, единствения, който каза нещо публично, е Слави. Бахти и случая. Коментарите също не падат по-долу: "Остай го тоа! Тоа си напрай милионите, нимой го мисли. Накривили са му шапката и ся писка."Ама, никой не се замисля, че май накривиха шапките на много медии, ама никоя не посмя да писне. Не се замислят и че Слави е правителствения шут. Винаги, когато е необходимо да се освободи обществено напрежение, Слави оплюва едно хубаво управлението. Идеално. Едните викат: "Ха така, казаха ли им го!" (като им го кажат, та к'во?). Другите се захващат да плюят по Слави, колко бил тъп и изчерпан. В това време, въпросните "оплюти и наредени", си правят каквото си искат. Чааак седмици след това, некои започват да се усещат к'ва е станала през това време. Усещат се, ама късно.
Та, картинката е страшна. Стоим си по къщите и псуваме - правителството, началника или някой. На другия ден отиваме на работа и пак превиваме гръб. Превиваме гръб от страх, защото знаем, че сме сами. Дори и за дребни неща, не можем да се съюзим. Например: Натрисат на даден отдел, някого за шеф. Той е бил вече там, шеф и никой не го иска. Но, тези има няма 30 човека, не могат да се съюзят и да му бият шута. Ядат се помежду, правят си дребни номера и се надпреварват, кой ще напсува най-много въпросния в кръчмата. На другия ден превиват гръб и опашка и пак си същата. Ще кажете, това е само еди къде си. Добре. Да видим, какво става с престъпността. Освен показност, друго не видяхме. Показно ги арестуват и тихомълком ги пускат. Не ни предлагат, да ни увеличат свободите - ако влезне някой у вас и ако го претрепете, да не ви се търси отговорност, ами ни ги ограничават. Регистрираха предплатените карти за телефон и взеха да се появяват вече хора с по няколко, без въпросния картопритежател да знае (това, беше лесно предвидимо - все пак не очакваме престъпниците да следват правилата, нали). Сега вече ще ни следят комуникациите легално. Имам един въпрос - кого ограничават и следят, въпросните престъпници или редовите граждани? Отговора е ясен.
Да бееехме овце, щехме да сме по-ориентирани, кое е важно, кое не!
Няма коментари:
Публикуване на коментар