Държава на магарета...

...или защо никога не стигаме заветния край на реформите?

Всъщност ние реформи май, никога не сме започвали. Има само една стабилна тенденция през последните двадесет години. Всеки път избираме още по-голямо магаре на поредните избори. Колкото по-гръмогласно, толкова повече хора му се лепят и му викат осанна. След това естествено идват разочарованията – щото колкото повече реве, толкова по-малко работа успява да свърши.Все пак за един хубав магарешки рев, си трябва участие на цялото тяло – жувотнуту заема стабилна, героична поза насред мегданя, вирва глава и звукът тръгва сякаш нейде откъм гъза, минава през диафрагмата, която го усилва и се втурва през гърлото, за да се излее през изчекнатата паст на воля (от време на време им потреперват бърните и се позапенват). Така, ревът се чува и в околните села и паланки, ама никаква работа не се върши. Да сте видяли магаре, което реве, докато работи? Щото аз не съм. Няма и да видим, защото докато опъва каиша, не му остават време и сили за реване. И така извлякохме първата аксиома – „Колото повече реве едно магаре, толкова по-малко работи!“

Дотук добре, ама имам и по-лоши новини. Когато управляващите магарета загубят синхрон в реването. Докато реват заедно, се получава хубав мощен звук и стадото ги следва. Може и да не е съгласно(стадото, б.а.) с посоката, ама поне усеща някакво единодушие. Иначе стадото се разпръсва. Започват да се роят подстада с местни ревящи магарета. Просто, ако не се организират по някакъв начин, отделните магарета са лесна плячка за вълците. От така получените магарешки дружинки и голямото количество самодейно реване се получава какофония. Тази какофония, още повече засилва паниката, както в стадото, така и в управленското ядро (което и без т‘ва, самотно реве на баира, сякаш викайки:“Ела Вълчо, изяж ме!“). Така стадото бързо достига поляната с табела „Ебана ни е в гъз! *Ако не си носите вазелин, си е ваш проблем!“. Оттук извличаме втората аксиома:“Много ревящи магарета, разпръснато стадо! Разпръснато стадо – още по-малко работа!“

Оттук нататък, вече е ясна – по-малко работещи магарета, води до по-малко сено. По-малко сено, още по-голяма сегрегация и повече гладни магарета. Зачестяват атаките между магарешките дружинки, с цел облагодетелстване с чуждо сено за да напълнят собствените си търбуси. А управляващите магарета, кучета ги яли...