вторник, 17 август 2010 г.

Дай да ти го...

...пък ти после си мисли, че ти правя клизма.


Много се нароиха напоследък хората проповядващи позитивния поглед към живота. Няма лошо. До голяма степен е вярно и че в зависимост от това, как гледаш на нещата, виждаш различно. Няма лошо да си оптимист. Има лошо, да не направиш следващата стъпка. Защото един гол оптимизъм няма да ти позволи да преминеш от другия край на пропастта. Най-много да се разбиеш на камънака с идиотска усмивка. А следващата стъпка е доста отрезвяваща и често е критична, защото може да те засили обратно към песимизма.
По отношение на тез неща, всичко е казано още преди хиляди години. Тогава са го влагали в религиите, сега е модерно същите истини, да се влагат в притчи, шътокуа (к‘вото и да е т‘ва), лекции за личностно развитие, психо-бръщолевения и т.н. Общото между тях е, че включват само началото.

Яяя, да видим какво става. Слагаме розовите очила. Ииии, къф е готян тоо свят беее. И я не съм го видял. Прааас нещо се  посира, по съвсем песимистичен начин и хич не му пука с к‘ви очила сме. Ма не, турили сме ги, нема се отказваме, я! Решаваме, че ще си правим лимонада от тез лимони. Кисело ни е, устата ни се е сгърчила като кокоши задник, ама упорстваме, явно нещо не сме разбрали. И така, докато лайната не станат дори повече от преди. Пръските по стъклата неусетно променят цветовото възприятие от розово към лайняно-кафяво и изведнъж разбираме, че сме дори в по-дълбока дупка от преди. Някои просто теглят майната на всичко и си се връщат към предишния начин на виждане – свикнали са с тез количства лайна, та не ги мори толкоз(пък и са по-малко отколкото, когато са били с розовите очила). Други сменят очилата – прехвърлят се при друг разказвач. Ама и там резултата е същия – в крайна сметка, само опаковката е различна.
Та въпроса ми е – А, кога ще продължим? Кога ще отпочнем урок номер 2?

Няма коментари:

Публикуване на коментар