В "Ел Биро Поле" настъпи смут и канска скука. Как така смут и скука едновременно ли? Сега ще разберете. И не само това, ами ще видите до къде води туй.
Великата Варка изведнъж се превърна в студено и усойно място, приличащо повече на Гранде Депозит, отколкото на източен дяволски казан. Не стига това, ами вече няколко месеца там деспотично властваше Императора с Палавия Пръст (Имп.П2 - чете се "имп пе-каре") и неразбирайки напълно какво се прави там, запълваше дните на жителите с безкрайни мокри парцали и бояджийски четки. Вече е подредено, за сметка на това бирата се вкисваше от възмущение. ЕЛВ вече не рулираше с гордо вдигнато платно (споменали сме за неговата прилика с млад Буда), а се промъкваше тайно и скришом по коридорите, непрекъснато оглеждайки се за Имп.П2, да не му изскочи в гръб. Изненада ли го - лошо! В същото време на ГИБ му се случваше ежедневно Куцото Магаре. Рев, простотии и кофти миризма. Хайванина(ГИБ) беше докаран дотам, че намали бирата - съответно производството скочи с няколко процента (Куцото Магаре си приписа заслугата, може би с право...). Така ден след ден напрежението растеше и се надигаше, като…абе като нещо надигащо се във всеки случай.
От стреса и непрекъснатите видения за изскачащи иззад завоя пръсти ЕЛВ прояде месо, което на свой ред му донесе за Коледа лека шизофрения и тежка фобия от маникюристки. ГИБ в туй време, с увредени от липсата на достатъчно бира физикохимични процеси в мозъка (Да не съм чул възгласи: "Ама той има ли мозък?" - щом трябва за разказа, има!), бавно се превръщаше в ГИП (Генно Изроден Поет). Процеса завърши нейде каде 2-ри февруари и той седна и написа първото си стихотворение. И за да разберете правилно авторовата тревога, ще ви го представя, макар нищо да не сте ми направили. Затова предупреждавам:
Забранено за лица под 88 години!!!
Оттук нататък, четете на свой риск!
бай вълчан отзад застана
и анално я подфана
мундаринка избръмча
и целунна го в уста
бай вълчан зау доволно
и запъшка морно-морно
цяла нъш я той плющя
докато не умря (тя)
легна и заспа доволно
ама засънува тежко, болно
в съня му грозен, влажен
гонеше го момък снажен
императора го те зовяха
представляваше бая заплаха
видеше ли стегнат гъз
забучваше до лакат пръст
и търча вълчан в кошмара страшен
скимтя и у бая уплашен
задника му бе познал веднъж
ласката на този мъж
събуди се в студена пот облян
намъчен и от зор насран
мъчно се надигна и закрачи
също взе да псува и да храчи
..и изведнъж го навали удобство
свършило се бе със неговото робство
главният злодей заклан
наръган с уя му - Балкан!
заподскача да се радва ей така
както беше си със все лайна
изпаднал в дива еуфория
да забележе изтърва
напуснал неговата територия
бе на жертвата трупа
историята премълчава
как вълчан се забавлява
но дойде време и заспа
напаткан кат дъска
.. и започна се отново
в съня си взе да чува слово
бавно образи добиха форми
на същество без пол, без норми
опулен гледаше вълчан
загубил ума, дума, сан
как нещото към него приближава
и похотливо го задява
усети сетне нечия ръка
да се домогва до тръба
принадлежаща на вълчан
който спираше да е пиян
събуди напълно трезвен
и заскляпа нервен
изнасилваше го нещо грозно
но.. не, това е невъзможно!
беше станала с пръстта
по-грозна от смъртта
вмирисана на стари гащи
по устните го тя замлящи
бавно му на уя се наниза
дето бутнеш влиза
никак той не реагира
а бавно, по човешки, колабира..
