петък, 27 август 2010 г.

А, на кого продадохте вашите "Дупета"?


Ейй, размириса се, като от немит задник. Отпървом се създава стандарт, който е безсмислен. Сетне започваме да обясняваме колко е полезен за нас и нашето здраве (ако не ги ядем - бой). Сетне се пристъпва към премахване на конкуренцията. Така де, к'ви са тия дето ще предлагат остатъци от чужди салами с по-добро качество от тез на наште хора, дето толкова ги рекламирахме ся дене? Ми, ше им се преебе далаверката. Не бива тъй. Толкоз държавна пара се потроши да ги лансираме и ся ше подебават с европейски отпадъци.
Имам един въпрос. След като, дори едни отпадъци са с по-добро качество и по-предпочитани от клиентите, за къф чеп оревахте въртълъка с идването на "Новото и светло бъдеще на българския салам". Или след като ги използвахте да си ги завирате по дашните гъзни дупки, си помослихте, че стават и за ядене?

P.S. Не успях да намеря снимка, която да обтисува таз ми ти простотия. Така че, ако някой намери нещо интересно, спокойно може да го изпрати на мейла на блога. Евентуално, нещо може да се приложи към настоящата статия.

вторник, 17 август 2010 г.

Дай да ти го...

...пък ти после си мисли, че ти правя клизма.


Много се нароиха напоследък хората проповядващи позитивния поглед към живота. Няма лошо. До голяма степен е вярно и че в зависимост от това, как гледаш на нещата, виждаш различно. Няма лошо да си оптимист. Има лошо, да не направиш следващата стъпка. Защото един гол оптимизъм няма да ти позволи да преминеш от другия край на пропастта. Най-много да се разбиеш на камънака с идиотска усмивка. А следващата стъпка е доста отрезвяваща и често е критична, защото може да те засили обратно към песимизма.
По отношение на тез неща, всичко е казано още преди хиляди години. Тогава са го влагали в религиите, сега е модерно същите истини, да се влагат в притчи, шътокуа (к‘вото и да е т‘ва), лекции за личностно развитие, психо-бръщолевения и т.н. Общото между тях е, че включват само началото.

Яяя, да видим какво става. Слагаме розовите очила. Ииии, къф е готян тоо свят беее. И я не съм го видял. Прааас нещо се  посира, по съвсем песимистичен начин и хич не му пука с к‘ви очила сме. Ма не, турили сме ги, нема се отказваме, я! Решаваме, че ще си правим лимонада от тез лимони. Кисело ни е, устата ни се е сгърчила като кокоши задник, ама упорстваме, явно нещо не сме разбрали. И така, докато лайната не станат дори повече от преди. Пръските по стъклата неусетно променят цветовото възприятие от розово към лайняно-кафяво и изведнъж разбираме, че сме дори в по-дълбока дупка от преди. Някои просто теглят майната на всичко и си се връщат към предишния начин на виждане – свикнали са с тез количства лайна, та не ги мори толкоз(пък и са по-малко отколкото, когато са били с розовите очила). Други сменят очилата – прехвърлят се при друг разказвач. Ама и там резултата е същия – в крайна сметка, само опаковката е различна.
Та въпроса ми е – А, кога ще продължим? Кога ще отпочнем урок номер 2?

Чекаме: „Мечки на колела, тероризират родопчани“


Айде народее, топли простотии... Свежи изказвания... Нов курс („с“-то е за множествено число)...
Така ми звучат повечето заглавия напоследък. Като слънчасал циганин, продаващ спарени банички на плажа. Докато основните функции на държавата, приритват за последно, естествено се появиха и най-разни проповедници. Сипят идеи в несвяст и естествено всеки е убеден, че той е приносител на светата икономическа истина. Това, което ме притеснява е все по-очевадното промъкване на идеята, че видите ли нямало достатъчно държавен контрол. Дори видях мнения, как в държави като Франция и САЩ едва ли не държавата решава, коя компания да се развива и коя не.Спекулира се с ограбването на най-бедните от настоящата данъчна състема и т.н. Все едно циганина с баничките да ти обяснява, как видиш ли ако нямаш претенции към неговите банички и изяждаш всичко което ти пробута, изведнъж ще стане много морален и ще слага само свежо сирене и масло оттук нататък. Да, ама не. Това което се вижда е тоталната неспособност на държавата да се оправи. И ако погледнем законите, ще видим че не е като да няма власт или инструменти за въздействие. Вижда се и тоталната неспособност да се използват тез инструменти. И защо е тогава тоз вопъл за още повече държава? Нима някой от нас е получил това, което му се полага? Здравни и пенсионни осигуровки: тези, които плащат за масрафа, са тези които не могат да се възползват от услугата накрая. Ако се разболеят например, имат избор – да си платят все едно не са плащали осигуровки или да мрат. Пътища: събират се едни милиони (и винетки и местни данъци...), а пътищата са с дупки и малкото което се прави е едва ли не по милост от Европа – все чекаме едни пари оттам. А, нашите къде отиват? Да продължавам ли? Май няма смисъл, то това непрекъснато се чепка(тя и една комшийка все се драпаше по вълната, ама срамните въшки не избягаха). На крив кур и космите му пречели. Ама май не кура е крив, ами на нас задниците ни са много отворени. Ебат ни отвсякъде, че даже си плащаме и за вазелина. А, след поредната сесия, сядаме пред блока и обсъждаме поредния колко бил некадърен като ебач. И за всичките тез години, така и не ни просветна, че от курвалък печелят само сутеньорите.
Ще си позволя още една алюзия – по цял свят, когато работника не може да използва мотиката, си го изпращат в къщи и наемат друг. Тук, работника реве непрекъснато, че мотиката не била изправна, нямала копче и ние се впускаме да му даваме все нови и нови мотики, коя от коя по-хубава и по-модерна, а он се излежава под сливата на сянка и не харесва. Контрооола ми е малкооооо. Не мога да я насооочваааам. Дръжката ми е неееудооообнаааа. Имам пришка на гъзаааа... Ниватаааа не е мояяяяя...И ние даваме ли даваме, а работата си стои и става повече. Бурените нема да ни чакат – нито нас, нито калпавата работна ръка, която сами сме си наели и която вместо да натирим, просто отскачаме до аптеката за още вазелин, санким той все още е евтин.
Та, скоро очаквайте и такова заглавие: „Мечки на колела, тероризират родопчани!!!“ 

събота, 14 август 2010 г.

И като каза рече...

Министъра казал това, министъра казал онова... Голямо възмутане настана из мрежата. А, всъщност не е станало нищо неочаквано. Нали е времето за ваканция, трябва да се запълни с нещо. След тоталния провал на МВР с последните две-три „акции“, вниманието трябваше да бъде отклонено. И докато всички плюят по хайванина без портфейл, сладкогласния славей и шефчето на МВР, са се оттеглили на заслужена почивка. Все пак след цяла година упорита работа (предоставяне на зрелища) и най-великите артисти се уморяват и се оттеглят на творческа почивка. Естествено, охранявани осторожно от възможните прояви на народна любов (отцепване на част от обществената плажна ивица, за да могат на спокойствие да мъдрят сценариите за следващия театрален сезон). В този ред на мисли, най-естественото нещо беше македонизирането на изявленията свързани с нашата история. Така де, няма само макетата, да са най-великата нация, с най-великата история и с най-големите постижения. Скоро чакаме доказателства, че Христос е българин. Излизането на яве на доказателства, че всъщност Юдаизма здраво е стъпил на древни прабългарски вярвания и т.н. Цирка ще продължи колкото е нужно, за да забрави тълпата последните гафове, свързани с уж основните цели на правителството. Споко, септември иде и ще бъде май за нашия политически театър. Освежените народни артисти, ще ни забавляват с нови сили, докато зад кулисите продължава да се копае, за да доказват, че все още не сме стигнали дъното. Ние, зрителите ще гледаме. Спорадично ще изсипваме с тонове негативната си енергия оплювайки поредния услужливо поднесен ни гаф, изпускайки паратa и осигурявайки по този начин комфорт на тез дето ни закопават. Нека им пожелаем плодотворна почивка, че старите сюжети взеха много да омръзват...