Вече си говорихме за куцото магаре, което ръководството се опита да пробута за кон. Та, магарето бързо се ориентира в кочината(не конюшня, не е грешка). Все пак то и преди е било там, пък и заради краткото му отсъствие, все още повечето от неговите говна си лежаха наоколо. Така че, обстановката му беше позната и то бързо се настани и взе да сере нови, за да навакса малкото почистени. Не забрави да се огледа и за вълци. Краткото му изгнание в гората, за малко да завърши така:
Та огледа се и одма видя, че има един маскиран като овчарско куче. Ама не на наш'то магаре тия, веднага му би един шут и вънка от кочината, на студа(така магарето нарича гората). Излезна след това, доволно на мегданя и почна да реве, та хубу да го видят останалите животни и да знаят да се съобразяват с него. Санким, куцо е и работа не може да върши, ама шутове може да раздава.(Във връзка със случая, гостуващи животни от кочината до реката, коментирали че докато магарето се подвизава в тукашната кочина, за тяхната няма опасност да я съборят. Гумен'то мече, кат' чуло и за малко да се гътне. Като на лента, пред погледа му минали още дълги години в хомота вместо куцото магаре, възмездени с черна неблагодарност.)
След това продължило да реве, та да се похвали колко много работа върши, и че иска още хомоти, 'щото един к'во е за наш'то магаре(нали не ги дърпа то). Виж, поне за липса на гръмогласност, никой не можел да го обвини. В резултат на неговите хвалби и гъзотрещене, се наложило да направят ремонт на администрацията, че иначе скоро щяла да падне.Та така, заживели животните под гнета на куцото магаре. Деня им минавал в безсмислено крещене и гъзотрещене. Ден след ден, влачели вместо него хомота, а то обирало лаврите на срещите с началството.
Засега приказката спира, ама очаквайте продължение.
Ваш Вълчо,
Специален кореспондент от Гората
