Ама ние, вярно имаме проблем… Няма никаква разлика дали става въпрос за държавата, предприятие или просто някаква група от махленски идиоти, често прекарващи си времето заедно. При всички случаи се наблюдава една и съща реакция в дадена ситуация. Например: шефа/лидера решава да наложи някакво решение. Всички са против (или поне почти цялата група от хора, щото няма да е нормално абсолютно всички да са на едно мнение), ама не правят нищо. Хортуват си под сурдинка, като много внимават кой може да ги чуе, и туй то. Нищо повече. Или пък – някой вземе, че се престраши и стане и изкаже всеобщото мнение. Малеййййй… , що стана? Изведнъж се оказва, че видиш ли те не били толкова против и се дистанцират от глупавия индивид. И к’во се получава, изтъпанчва се нашичкия кат’ един гол ‘уй, ама не в султанския харем, а в някакво скапано подземие за мъчения. Естествено, след това се предприемат дисциплиниращи мерки, за да си отидат всички на място. Въпросния тъп ‘уй, се праща в девета глуха (в най-добрия случай), а другите още повече навеждат главици в смирение.
Тази прелюбопитна черта има една още по-любопитна дружка. Ама са направо като дупе и гащи. Тази черта е описана от народа с: „Ни се кара, ни се води.” При нас всички са шефове. На ежедневно ниво, всеки гледа да прецака шефа. Ама изтънко, не така - директно. Защото всеки си мисли, че шефа му е задник, тъп задник (в това число и аз, ама моето е патология). И така се получава много яка комбинация: ни се кара, ни води, кога требе и никакъв отпор, когато се налага (обществена структура тип диария – всяко лайно с малко по-твърда консистенция изпъква, щото не може да се слегне толкова добре).
Спирам, ‘щото смятах в този блог да има повечко хумор, па макар и малко черничък…
Да разобличим лъжата в няколко лесни стъпки
Преди 2 часа
